2 Macc 12

Наказанието на Юда за жителите на Йопия и Ямния

1 След сключването на тези споразумения Лизий се завърнал при царя, а юдеите отново се заловили със земеделие. 2Но местните военачалници Тимотей и Аполоний, синът на Геней, Йероним и Димофон, а също и Никанор, управителят на Кипър, не ги оставяли да заживеят в мир и спокойствие.

3 Жителите на Йопия пък извършили следното нечестиво дело. Те поканили живеещите сред тях юдеи да се качат заедно с жените и децата си на корабите, които им предоставили, сякаш не изпитвали към тях никаква злонамереност. 4И тъй като това било общо решение на града, юдеите, без нищо да подозират, се съгласили, защото желаели да запазят мира. Ала когато те излезли в открито море, били издавени – не по-малко от двеста души. 5Щом Юда узнал за злодейството, извършено над сънародниците му, съобщил за това на хората около него. 6И като призовал Бога, справедливия Съдия, тръгнал срещу убийците, окървавили ръцете си със смъртта на братята му. През нощта запалил пристанището, изгорил корабите, а намерилите там убежище погубил. 7Но тъй като портите на града били затворени, той се оттеглил с намерението да дойде отново и да изтреби всички граждани на Йопия. 8Когато пък научил, че и жителите на Ямния искат да постъпят по същия начин с живеещите там юдеи, 9нападнал ги среднощ и запалил пристанището заедно с корабите, така че заревото от пламъците се виждало в Йерусалим – на двеста и четиридесет стадия разстояние.

Военните походи на Юда отвъд река Йордан

10 ^a Оттам се отправил срещу Тимотей, но след девет стадия път ги нападнали араби – най-малко пет хиляди души с петстотин конници. 11Настанала жестока битка, в която Юда и хората му с Божия помощ удържали надмощие, а победените номади молели Юда за мир, като им обещавали да им доставят добитък, пък и с друго да им бъдат полезни. 12Като решил, че те наистина могат да им бъдат от полза в много начинания, Юда се съгласил да сключи мир с тях. След като мирът бил потвърден с подаване на десница, те се оттеглили в шатрите си.

13 След това нападнал още един град, укрепен наоколо с ров и ограден със стени. Населен бил от разни народности и се наричал Каспин. 14Жителите му, уповавайки се на здравината на стените и на обилните запаси от храна, се държали твърде надменно, злословели против хората на Юда, богохулствали и отправяли неприлични думи. 15 ^b Но онези, които били с Юда, призовали на помощ Великия Владика на света, Който без стенобойни машини и оръдия разрушил Йерихон по времето на Иисус, и като зверове се нахвърлили върху стените. 16По Божията воля те превзели града и избили толкова много хора, че близкото езеро, широко два стадия, изглеждало пълно от пролята кръв.

17 ^c Оттам след седемстотин и петдесет стадия път дошли при юдеите в Харан, наричани тувиини. 18Ала там не заварили Тимотей. Без да стори нищо, той се оттеглил от страната, но все пак оставил на едно място твърде силна стража. 19Затова Доситей и Сосипатър, двама от предводителите на Макавей, се отправили натам и избили оставените в укреплението от Тимотей повече от десет хиляди души. 20След това Макавей разделил войската си на части, поставил предводителите си начело на всяка част и се впуснал срещу Тимотей, който разполагал със сто и двадесет хиляди войници и две хиляди и петстотин конници. 21Щом Тимотей узнал за приближаването на Юда, отпратил жените, децата и останалия обоз в една крепост, наречена Карнион, неудобна за обсада и непристъпна поради многобройните теснини в местността. 22Ала когато се появил първият отряд на Юда, страх обзел враговете, защото Всевиждащият разкрил пред тях мощта Си. Ужасени, те се втурнали да бягат – един насам, друг нататък, така че често падали убити от свои, пронизвайки се взаимно с острите си мечове. 23Но Юда настойчиво продължавал да ги преследва и да убива нечестивците. Така погубил тридесет хиляди души. 24Самият Тимотей попаднал в ръцете на хората, предвождани от Доситей и Сосипатър. Изпълнен с лукавство, той молел да го пуснат жив и здрав, тъй като при него се намирали братята на много юдеи. В противен случай те едва ли щели да бъдат пощадени. 25След като с много думи успял да ги накара да повярват в обещанието му, че ще ги върне невредими, те го пуснали, за да избавят братята си.

26 Тогава Юда се отправил срещу Карнион и Атаргатион и погубил двадесет и пет хиляди души. 27 ^d А след победата над тях и гибелта им Юда тръгнал против Ефрон, укрепен град, населен от всякакви народности. Млади и силни мъже били разположени пред стените и храбро се сражавали. Там имало и големи запаси от метателни оръдия и стрели. 28Но юдеите, като призовали на помощ Всемогъщия, Който със силата Си спира вражеското настъпление, завладели този град и убили около двадесет и пет хиляди от жителите му. 29Оттам бързо се отправили към Скитополис, който отстои на шестстотин стадия от Йерусалим. 30Но тамошните юдеи ги уверили, че жителите на Скитополис са благоразположени и се отнасят добре с тях дори по време на изпитания. 31Затова, като им благодарили и ги призовали и занапред да са така благосклонни към юдейския народ, те си тръгнали за Йерусалим, понеже наближавал празникът на Седмиците.

Победата на Юда над Горгий

32 След този празник, наречен Петдесетница, се отправили срещу Горгий, военачалник на Идумея, 33който излязъл за битка с три хиляди войници и четиристотин конници. 34Случило се така, че още в началото на сражението неколцина от юдеите паднали убити. 35Доситей, конник от хората на Вакинор и храбър мъж, застигнал Горгий, сграбчил го за наметалото и силно го повлякъл – искал жив да плени проклетника. Но един от тракийските конници налетял върху него, посякъл му рамото и така Горгий се спасил с бягство в Мариса.

36 Междувременно хората на Есдрин, които от дълго време се сражавали, вече изнемогвали. Затова Юда призовал Господа да им се яви като съюзник и предводител в битката. 37След това запял хвалебна песен на езика на предците си и с боен вик внезапно се нахвърлил върху хората на Горгий, като ги обърнал в бягство.

Принасянето на жертва за грях

38 Тогава Юда се отправил с войската си към град Одулам. И понеже наближавал седмият ден, очистили се по обичая и отпразнували съботата. 39На следващия ден хората на Юда дошли, както повелява дългът, да пренесат телата на загиналите и да ги положат заедно с роднините им в гробниците на предците. 40 ^e Тогава под дрехите на всеки от умрелите намерили вещи, посветени на ямнийските идоли, макар законът да забранява това на юдеите. И на всички станало ясно защо са загинали те. 41Затова всички прославили Господа, справедливия Съдия, Който открива скритото, 42и отправили гореща молитва да бъде напълно заличен стореният грях. Доблестният Юда увещавал народа да се пази от грехове, защото с очите си видели какво се случило по вина на загиналите. 43И като събрал дарение от около две хиляди драхми, според броя на мъжете, изпратил ги в Йерусалим, за да принесат жертва за грях. Той постъпил хубаво и благородно, с мисъл за възкресението. 44Защото, ако не се надяваме, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. 45Но той съзнавал, че на умрелите в благочестие е отредена величествена награда. Каква свята и благочестива мисъл! Затова принесъл за мъртвите тази умилостивителна жертва – те да бъдат освободени от грях.